« Назад към главната страница


ПСИХОЛОГИЯ НА ЕМОЦИОНАЛНОСТТА

07/05/10

Анри Валон е философ, лекар – патопсихолог, автор на теорията на емоциите. Той търси отговор на въпросите:  Каква е природата на отношенията ни с другите хора? Каква е ролята на емоцията в общуването?

Според него емоцията се колебае между състояние на сливане и състояние на противопоставяне с другите. Състоянията на сливане и противопоставяне изискват изградена Его – идентичност, т.е. да се слееш, да съпреживееш заедно с другия и в същото време да не изгубиш себе си, своята собствена идентичност. Именно в противопоставянето  емоцията оформя и структурите на съзнанието, различаването на Аза от другите. Теорията на емоциите разглежда по нов начин социализацията  на личността и движещите сили на психичното развитие. Наследствените фактори и социалната среда са само условия за  разгръщане и изява. Особено важно е активното взаимодействие на индивида със средата и възможността за промяна съобразно промените в обективната действителност. Емоцията свързва индивида с обществения живот посредством биологичния му живот. Ролята на емоцията е да обедини индивидите помежду им чрез вътрешните им реакции.

Валон съсредоточва вниманието си върху детството на човека. Чрез емоцията детето се ражда за психичен живот. Афективните влияния на средата имат решаващо въздействие върху детето. В първите седмици от живота на детето единствено движението свиделства за психичен живот и го изразява изцяло. Новороденото не може да координира движенията на мускулите. Този период Валон нарича „период на чистата импулсивност”.

Емоционалният стадий започва по – късно към втория или третия месец.

Анализът на първите движения на новороденото показва, че в началните моменти на живота жестовете, първите усмивки, мимиките, позите са преди всичко изражения, те са насочени към другите хора. В двигателните функции емоцията е физиологичен акт, но и социално поведение. Първите емоции, свързани с двигателните изражения са език преди езика.

Понятието емоция съдържа почти винаги понятието движение.

Движението е екстериоризирана емоция, то е самото действие.

За Анри Валон е важно какво кара детето да действа, да променя своите понятия.  Детето в своето развитие се стреми към възрастния, стреми се дори  да го надмине. Тук се открива възможността за трансформация, както се откриват и силите, които довеждат до нея, до вземането на решения за изпълнение на жизнения план.

Теорията на емоциите както много други теории е стадиална. В стадиите на развитие Валон вижда истински кризи и отделя два момента, в които се извършват революционни промени. Това са кризата на 3-тата година и тази а пуберитета. Авторът стига до извода, че всеки стадий в човешката онтогенеза съдържа значително по – високи възможности за рзвитие в сравнение с тези, които се реализират.

Най – важното за личността е чувството за собствено достойнство. Тя се стреми към автономност на различни нива – към взаимодействие с другите, но и към диференциация.

louis vuitton outlet

Анри Валон разглежда взаимодействието като двойка Аз и Другия / другите хора /  -  те се формират съвместно и се развиват като неразделна двойка сили. Отношението между Аза и другите се установява посредством Другия, който всеки носи у себе си. Валон назовава този друг с термините социус, вътрешен друг, alter.

Двете понятия вътрешно се разделят така:  другите стават AlterEgo, т.е. двойник на Аза, той съществува заедно с него, но не винаги се съгласява с него. Разпределението на психична материя между тях никога не е постоянно, изменя се в зависимост от възрастта, от индивидите и от обстоятелствата около всеки от тях.  Личността може да се вижда с очите на другия и да размишлява за себе си като в огледало. Вътрешният Друг се появява в период, когато другите не съществуват, той е „призрак, който всеки носи у себе си”. Именно той и неговите собствени промени регулират нашите отношения с другите. Постепенно, утвърждавайки своята идентичност и цялостност, Азът потиска вътрешния Друг и му предоставя второстепенна и тайна роля. Другият ще се обективира в безкрайното множество на реалните лица, така косвено Азът ще съумее да се постави сред Другите. 

Азът и Другият – индивидуалността и социабилността се изграждат едновременно. Социумът е резултат от абсолютната необходимост, в която се намира малкото дете. Човешкият индивид е социално същество не поради външна причина, а генетично, биологично.

Автор: Е. Ноева



« Назад към главната страница