« Назад към главната страница


БЪЛГАРИНЪТ И СЕМЕЙСТВОТО

07/05/10

Мястото, където българинът живее пълноценно и оцелява в трудни моменти е неговото семейство. Дори когато се намират в тежки кризи, българинът и българката влагат цялата си психическа енергия към дома и децата, към опазване на живота и съхраняване на

традициите. Въпреки, че в мнението му за брака и семейството настъпват значителни метаморфози в резултат на неблагоприятни икономически фактори, българинът пази традиционното си мислене за семейството дълбоко в душата си.

Гледната точка на българина за семейството се формира от начина му на живот. На съзнателно психическо равнище могат да се открият съхранени много патриархални позиции и идеи за общуването в семейството и за отношението към учението и работата.      

          Трудът в българското семейство се основава върху собствеността, която се предава от поколение на поколение. Целият начин на живот е свързан със собствеността. Тя определя общуването, интересите, поведението и дава отражение върху мечтите и емоциите.

В занаятчийското семейство домът, работилницата, дюкянът и градината са едно цяло. Всички усилия са насочени към произвеждане и спестяване, за да има за утрешния ден. Бащата ръководи производството и продажбите, взема решения как да се използват парите, кой какво да работи или учи, кога да се правят сватби и т.н. Бащата е над всичко, а децата се учат на занаят. Още от ранна детска възраст се изгражда правилно отношение към труда, формират се навици и волеви качества. 

След 1960–1965г. индустриализацията в България създава големи селскостопански обединения и променя начина на живот особено на българката. Еманципацията формира нов вид психика и различно отношение към семейството. Патриархалността остава далеч и назад във времето.

Българката, освободена от родителската опека започва свободно да избира своя труд, образование и партньор за семейство. Професията и работата й дават финансова и психическа независимост, променя се цялостно позицията й към отглеждането на децата, интимността и брака.

В този период много жени овладяват типично мъжки професии, а колективът, предприятието и учреждението ангажират всички психически ресурси на българската жена.

Българката е съхранила в себе си чертите на националния ни дух, но тя е изправена пред необходимостта да играе социални роли, които й пречат да се проявява като съпруга, домакиня, жена. Това внася когнитивен дисонанс в душата й. От друга страна българинът също променя мотивацията си за семейството и все още страда за загубените си позиции.

В психическия свят на  българина и българката  се извършва голяма промяна за един период от 40 – 50г:  рязко намалява мотивацията за създаване на семейство след 1990г., формират се нов тип взаимоотношения в българското семейство и се деформира семейното общуване. Един цял народ в началото на двадесет и първи век се оказва масово фрустриран и психически депресиран. Неблагоприятните промени особено от кономически и социален характер, голямата несигурност, безпаричие и бедност още по – силно демотивират създаването на семейство. Голямата безработица сред младите, ниското заплащане на труда  без социално осигуряване, драстичното поскъпване на живота обезсмислят желанието за брак,  семейство и деца. Младите хора насочват всички свои ресурси към оцеляване, спасяване, евентуално завършване на образование и в повечето случаи реализация в чужбина.

И ето как българското семейство попада в дълбока криза, негативните ефекти от която са сривовете в псхиката на хората. Младите могат да променят това, но в условията на друга социална среда, която да дава възможности за реализация и задоволяване на основните жизнени потребности и интереси, а не за оцеляване.

 

Автор: Е. Ноева

 



« Назад към главната страница